„Дано не ме принудят да напусна България…“

Тези думи на Нургюл Салимова звучат болезнено искрено. Когато един от най-големите таланти на България стигне до подобно отчаяние, това вече не е само личен проблем – това е диагноза за отношението към спорта и младите шампиони у нас.

Нургюл не поиска лукс. Не поиска привилегии. Тя поиска спокойствие, подкрепа и шанс да развива таланта си достойно в собствената си държава.

България често се сеща за своите герои едва когато се качат на световния връх. Но преди медалите има години лишения, самота, напрежение и битки извън състезателната зала.

Нургюл Салимова е пример за дисциплина, интелект и воля. Тя носи България в сърцето си на всяка шахматна дъска по света. И точно затова държавата, институциите и обществото дължат повече на такива млади хора.

Защото талантът не трябва да бяга от България, за да оцелее.

♟️ Респект към Нургюл!